Старият Завет

Новият Завет

Данаил 8:6-12 Ревизиран (BG1940)

6. Той дойде до овена, който имаше двата рога, който видях да стои пред потока, и завтече се върху него с устремителната си сила.

7. И видях, че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и като удари овена счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; но го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му.

8. Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити <рога> към четирите небесни ветрища.

9. И из единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната <земя>.

10. Той се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка.

11. Да! Възвеличи се дори до началника на множеството, и отне от него всегдашната <жертва>; и мястото на светилището му се съсипа.

12. И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната <жертва>, поради престъплението <им>; и той тръшна на земята истината, стори <по волята си>, и успя.

Прочетете пълната глава Данаил 8