4. Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му; но постъпваше по волята си и се носеше горделиво.
5. А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си.
6. Той дойде до овена, който имаше двата рога, който видях да стои пред потока, и завтече се върху него с устремителната си сила.
7. И видях, че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и като удари овена счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; но го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му.
8. Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити <рога> към четирите небесни ветрища.
9. И из единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната <земя>.
10. Той се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка.
11. Да! Възвеличи се дори до началника на множеството, и отне от него всегдашната <жертва>; и мястото на светилището му се съсипа.
12. И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната <жертва>, поради престъплението <им>; и той тръшна на земята истината, стори <по волята си>, и успя.
13. Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението <за> всегдашната <жертва>, и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?
14. И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.
15. И когато аз, аз Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И, ето, застана пред мене <нещо> като човешки образ;
16. и чух човешки глас, който извика изсред <бреговете> на Улай и рече: Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението.
17. И така, той се приближи гдето стоях; и когато дойде аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена.
18. И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допря до мене и ме изправи.
19. И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена; защото <видението> се отнася до определеното последно време.