22. Израилтяните да не пристъпят вече при шатъра за срещане, да не би да се натоварят с грях и да измрат.
23. Но левитите да вършат службата в шатъра за срещане, и те да носят виновността си; вечен закон ще бъде във всичките ви поколения да нямат те наследство между израилтяните.
24. Защото десетъците, които израилтяните принасят за възвишаем принос Господу, давам в наследство на левитите; за това рекох за тях: Те да нямат наследство между израилтяните.
25. И Господ говори на Моисея, казвайки:
26. Говори на левитите, казвайки им: Когато вземате от израилтяните десетъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десетък от десетъка за възвишаем принос Господу.
27. И <тия> ваши възвишаеми приноси ще ви се считат като жито от гумното, и като изобилие на вино от лина.
28. Така и вие да принасяте възвишаем принос Господу от всичките десетъци, които вземате от израилтяните; и от тях да давате на свещеника Аарона възвишаем принос Господу.
29. От всичките си дарове да принасяте всеки възвишаем принос Господу, то ест, осветената част от всичко що е най-добро от тях.
30. За това, да им речеш: Когато принасяте най-добрата част от тях, <останалото> ще се счита за левитите, като доход от гумното и като доход от лина.
31. Можете да го ядете на всяко място, вие и домочадията ви; защото това ви е заплата за служенето ви в шатъра за срещане.