1. А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на <онази> земя.
2. А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
3. И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.
4. И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.
5. А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
6. Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.
7. А като чуха за <станалото>, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.
8. И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
9. И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.
10. Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.
11. Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: <Само> да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.
12. Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.
13. А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:
14. Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.
15. Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
16. тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
17. Но ако не приемете <условието ни> да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18. И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.
19. Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.
20. Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:
21. Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22. Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.
23. Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.
24. Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.
25. А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.
26. Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.
27. Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
28. Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;
29. и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.
30. Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.
31. А те казаха: <Трябваше ли> той да постъпи със сестра ни, като с блудница?