1. В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.
2. Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви.
3. Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както <дадох> зелената трева.
4. Месо обаче с живота му, <то ест>, с кръвта му, да не ядете.
5. А вашата кръв, <кръвта> на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.
6. Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.
7. А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.
8. После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки:
9. Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас;
10. и с всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.
11. Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.
12. Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:
13. поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.
14. Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;
15. и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.
16. Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.
17. Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята.
18. А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана.
19. Тия трима бяха Ноеви синове; и от тях се насели цялата земя.
20. В това време Ной почна да работи земята и насади лозе.
21. И, като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си.
22. И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.
23. А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота.
24. Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият му син, рече: -
25. Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си.
26. Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга.
27. Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга.
28. И след потопа Ной живя триста и петдесет години.
29. И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.