9. Всички идат да насилствуват; Лицата им са насочени напред, И събират пленници като пясък.
10. Те се присмиват на царете, И първенците са за тях подигравка; Присмиват се на всяка крепост, Защото, като издигат грамади от пръст, превземат я.
11. Тогава духът му се изменя; Преминава <като завоевател>, и върши нечестие, Като прави силата си свой бог.
12. Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да <извършат Твоите> съдби <над нас>; И Ти Могъщи си ги поставил за <наше> наказание.
13. Тъй като очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото, И не можеш да погледнеш извращението, Защо гледаш на беззаконниците, И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си,
14. И правиш човеците като морските риби, Като гадините, които си нямат управител?
15. <Халдеецът> изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; Затова се весели и се радва.
16. По тая причина жертвува на мрежата си, И гори темян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му отбрано.
17. Но дали затова ще изпразва мрежата си, И престане от милост да убива постоянно народите?