31. Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.
32. А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
33. Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?
34. Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
35. Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
36. Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.
37. Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
38. Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.
39. И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
40. И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
41. И още мнозина повярваха поради Неговото учение;
42. и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Христос Спасителят на света.
43. След два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.
44. Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.
45. И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46. Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.
47. Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.