1. Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,
2. (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),
3. напусна Юдея и отиде пак в Галилея.
4. И трябваше да мине през Самария.
5. И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.
6. Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.
7. Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.
8. (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).
9. Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).
10. Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?
11. Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?
12. Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?
13. Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
15. Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.
16. Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
17. В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;
18. защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.
19. Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.
20. Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
21. Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
22. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
23. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25. Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
26. Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.
27. В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
28. Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29. Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
30. Те излязоха от града и отиваха към Него.
31. Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.
32. А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
33. Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?
34. Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
35. Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
36. Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.
37. Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
38. Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.
39. И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
40. И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
41. И още мнозина повярваха поради Неговото учение;
42. и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Христос Спасителят на света.
43. След два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.
44. Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.
45. И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46. Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.
47. Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48. Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
49. Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
50. Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
51. И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
52. А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
53. И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54. Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.