24. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25. Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
26. Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.
27. В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
28. Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29. Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
30. Те излязоха от града и отиваха към Него.
31. Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.
32. А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
33. Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?
34. Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
35. Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
36. Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.
37. Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
38. Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.