18. защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.
19. Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.
20. Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
21. Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
22. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
23. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25. Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
26. Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.
27. В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
28. Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29. Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
30. Те излязоха от града и отиваха към Него.