4. които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;
5. чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.
6. Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;
7. нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".
8. Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.
9. Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".
10. И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,
11. макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,
12. рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";
13. както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".
14. И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
15. Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".
16. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.
17. Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".
18. И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.
19. На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?
20. Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?