9. И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
10. намерих, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт.
11. Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.
12. Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.
13. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.
14. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
15. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.
16. Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.
17. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.