глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16

Старият Завет

Новият Завет

Римляни 7 Ревизиран (BG1940)

1. Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят <що е> закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

2. Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

3. И тъй, ако при живота на мъжа <си> тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът <й>, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

4. И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, <сиреч>, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

5. Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които <се възбуждаха> чрез закона, действуваха във вашите <телесни> части, за да принасяме плод който докарва смърт;

6. но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

7. Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

8. Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

9. И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

10. намерих, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт.

11. Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

12. Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

13. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

14. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

15. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

16. Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

17. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

18. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

19. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

20. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

21. И тъй, намирам <тоя> закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

22. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

23. но в <телесните> си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

24. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

25. Благодарение Богу! <има избавление> чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.