7. Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".
8. Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
9. И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
10. намерих, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт.
11. Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.
12. Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.
13. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.
14. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
15. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.
16. Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.
17. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
18. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
19. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.
20. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
21. И тъй, намирам <тоя> закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.