6. но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.
7. Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".
8. Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
9. И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
10. намерих, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт.
11. Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.
12. Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.
13. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.
14. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
15. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.