12. Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.
13. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.
14. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
15. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.
16. Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.
17. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
18. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
19. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.
20. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
21. И тъй, намирам <тоя> закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.