1. Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш <другиго>; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,
2. А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
3. И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?
4. Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост <е назначена да> те води към покаяние?
5. а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,
6. Който ще въздаде на всеки според делата му:
7. вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
8. а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
9. скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, <после> и на гърка,
10. а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, <после> и на гърка.
11. Понеже Бог не гледа на лице.
12. Защото тия, които са съгрешили без <да имат> закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.
13. Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
14. (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което <се изисква> от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
15. по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
16. в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните <дела> на човеците според моето благовестие.