23. И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече:
24. Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха.
25. А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.
26. И това се разчу по цялата оная страна.
27. И когато Исус си отиваше оттам, подир Него вървяха двама слепи, които викаха, казвайки: Смили се за нас, Сине Давидов!
28. И като влезе в къщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им каза: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват Му: Вярваме, Господи.
29. Тогава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви.
30. И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това.
31. А те, като излязоха разгласиха славата Му по цялата оная страна.
32. И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
33. И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и думаха: Никога не се е виждало такова нещо в Израиля.
34. А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.