4. Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5. но те <занемариха> поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6. а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7. И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8. Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
10. И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11. А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
12. И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13. Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14. Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.