2. Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3. Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4. Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5. но те <занемариха> поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6. а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7. И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8. Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.