13. Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14. Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
15. Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
16. И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17. Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
18. А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
19. Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
20. Той им каза: Чий е този образ и надпис?
21. Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
22. И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.
23. В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
24. Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
25. А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
26. също и вторият и третият, до седмият.
27. А подир всички умря и жената.
28. И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.