8. Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и <следваш> до първите.
9. И тъй, дойдоха <условените> около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11. И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12. Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13. А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14. Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15. Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?
16. Така последните ще бъдат първи, а първите последни.