11. И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12. Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13. А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14. Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15. Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?
16. Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
17. И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:
18. Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
19. и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
20. Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
21. А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.
22. А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам? Казват Му: Можем.