1. Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2. И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3. И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4. и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5. Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6. А, като излезе около единадесетия <час>, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?
7. Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, и каквото е право ще получите.
8. Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и <следваш> до първите.
9. И тъй, дойдоха <условените> около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11. И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12. Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13. А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?