1. През ония дни, когато пак се беше <събрало> голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:
2. Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;
3. и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.
4. И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?
5. И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.
6. И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,
7. Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
8. И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.
9. А <ония, които ядоха>, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.
10. И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
11. И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.