44. А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
45. И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46. И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
47. И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
48. И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49. А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50. защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51. И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
52. Защото не бяха се вразумили от <чудото> с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
53. И като премина <езерото>, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
54. И когато излязоха из ладията, веднага <хората> Го познаха;
55. и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
56. И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.