33. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.
35. Докато Той още говореше, дохождат от <къщата на> началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?
36. А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37. И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.
38. И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и <мнозина>, които плачеха и пищяха много.
39. И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40. А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.
41. И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.
42. И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.
43. И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.