20. И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.
21. А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
22. И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
23. Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?
24. Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
25. И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.
26. И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.
27. Обаче никой не може да влезе в къщата на силния <човек>, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.
28. Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;
29. но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.
30. <Това рече Той>, защото казваха: Има нечист дух.
31. Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.
32. А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.
33. И в отговор им каза: Коя е майка Ми? <кои са> братята Ми?
34. И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!
35. Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.