49. Докато той още говореше, дохожда някой си от <къщата на> началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50. А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
51. И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
52. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54. Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
55. И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат <нещо> да яде.
56. И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.