1. И скоро след това <Исус> ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте <ученика>,
2. и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,
3. И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.
4. И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
5. Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
6. А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
7. Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.
8. А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9. А учениците Му Го попитаха за <значението на> тая притча.
10. Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите <се проповядва> с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.