Старият Завет

Новият Завет

Лука 7:7-16 Ревизиран (BG1940)

7. затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

8. Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

9. Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

10. И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

11. А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12. И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13. И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

14. Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

15. И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И <Исус> го даде на майка му.

16. И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

Прочетете пълната глава Лука 7