4. Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
5. защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
6. А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
7. затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
8. Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.
9. Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
10. И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
11. А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
12. И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
13. И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.