Старият Завет

Новият Завет

Лука 7:38-46 Ревизиран (BG1940)

38. И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

39. А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

40. А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

41. Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

42. И понеже нямаха <с какво> да <му> платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

43. В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

44. И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

45. Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

46. Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

Прочетете пълната глава Лука 7