19. не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20. И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21. Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.
22. Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
23. докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
24. защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
25. А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
26. И повика един от слугите и попита, що е това.
27. А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28. И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
29. А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
30. а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
31. А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
32. Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.