18. Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
19. не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20. И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21. Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.
22. Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;