Старият Завет

Новият Завет

Филипяни 2:19-30 Ревизиран (BG1940)

19. А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.

20. Защото нямам никой друг на еднакъв дух с <мене>, който да се погрижи искрено за вас.

21. Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.

22. А вие знаете неговата изпитана <вярност>, че той е служител с мене в <делото> на благовестието, както чадо <слугува> на баща си.

23. Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене,

24. а уверен съм в Господа, че и сам аз скоро ще дойда.

25. Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;

26. понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.

27. И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.

28. Затова и по-скоро го изпратих, та като го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;

29. Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,

30. понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.

Прочетете пълната глава Филипяни 2