17. и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18. И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>.
19. И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.
20. И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.
22. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът;
23. защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:
24. Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
25. Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.
26. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.