Старият Завет

Новият Завет

Деяния 27:12-23 Ревизиран (BG1940)

12. И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват.

13. И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

14. Но след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон,

15. и когато корабът бе настигнат <от вятъра>, и поради него не можеше да устои, оставихме се <на вълните> да ни носят.

16. И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

17. и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18. И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>.

19. И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.

20. И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

22. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът;

23. защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

Прочетете пълната глава Деяния 27