3. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.
4. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше <способност> да говорят.
5. <А тогава> престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
6. И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
7. И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?
8. Тогава как ги слушаме <да говорят> всеки на собствения наш език, в който сме родени?
9. Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10. Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които <граничат> с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,