8. А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
9. Той слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,
10. рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.
11. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.
12. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.
13. И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14. Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
15. О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;
16. Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
17. ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
18. И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.
19. Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.
20. А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.
21. И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,
22. и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и <ги учеха>, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.