1. А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.
2. А непокорните <на Божието учение> юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.
3. Но пак те преседяха <там> доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4. И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.
5. И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6. те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните <им> места,
7. и проповядваха благовестието.
8. А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
9. Той слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,
10. рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.
11. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.
12. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.
13. И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14. Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки: