4. А Петър захвана, та им изложи наред <станалото>, като каза:
5. Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.
6. В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.
7. Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.
8. Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.
9. Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
10. Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.
11. И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.
12. И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика <между човеците>, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.
13. И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати <човеци> в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;
14. той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
15. И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.
16. Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.
17. И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та <да> можех да възпрепятствувам на Бога?
18. Като чуха това, те престанаха <да възразяват>, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.
19. Между това, разпръснатите от гонението, което стана по <убиването> на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.
20. Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
21. Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.
22. И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;
23. който като дойде и видя <делото> на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.