глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28

Старият Завет

Новият Завет

Деяния 11 Ревизиран (BG1940)

1. И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.

2. И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

3. При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

4. А Петър захвана, та им изложи наред <станалото>, като каза:

5. Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

6. В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.

7. Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

8. Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.

9. Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

10. Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

11. И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

12. И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика <между човеците>, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

13. И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати <човеци> в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

14. той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

15. И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.

16. Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

17. И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та <да> можех да възпрепятствувам на Бога?

18. Като чуха това, те престанаха <да възразяват>, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

19. Между това, разпръснатите от гонението, което стана по <убиването> на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.

20. Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.

21. Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

22. И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

23. който като дойде и видя <делото> на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

24. Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

25. Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;

26. и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

27. И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

28. един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.

29. Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

30. което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.