15. И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.
16. Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.
17. И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та <да> можех да възпрепятствувам на Бога?
18. Като чуха това, те престанаха <да възразяват>, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.
19. Между това, разпръснатите от гонението, което стана по <убиването> на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.
20. Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
21. Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.
22. И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;
23. който като дойде и видя <делото> на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.
24. Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
25. Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;
26. и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.
27. И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,
28. един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.
29. Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;
30. което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.