1. И ние, като съдействуваме <с Бога>, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.
2. (Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).
3. Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;
4. но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,
5. чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,
6. с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,
7. с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;
8. всред слава и опозорение, всред укори и похвали; <считани> като измамници, но пак истинни;
9. като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;
10. като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.
11. О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.
12. Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно <нам>.
13. И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие <сърцата си>.