8. Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.
9. Да се записва само такава вдовица, която не е по-долу от шестдесет години, <която е била> на един мъж жена,
10. известна по добрите си дела: ако е отхранила чада, ако е приемала странни, ако е умивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело.
11. А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват,
12. та падат под осъждане, защото са се пометнали от първото си убеждение.
13. А при това, те навикват <да стоят> празни, да ходят от къща в къща, и не само <да бъдат> празни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва <да се говори>.
14. По тая причина, искам по-младите <вдовици> да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули;
15. защото някои вече са се отклонили и отишли подир сатана.
16. Ако някой вярващ, <мъж или жена>, има <сродници> вдовици, нека си ги пригледват, та църквата да се не обременява, за да може да пригледва истинските вдовици.
17. Презвитерите които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в словото и поучението,
18. защото писанието казва: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее"; и: "Работникът заслужа заплатата си".
19. Против презвитер не приемай обвинение, освен <ако е нанесено> от двама или трима свидетели.