7. А на всеки се дава проявяването на Духа за <обща> полза.
8. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;
9. на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;
10. на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг <да говори> разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
11. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.
12. Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, <пак> са едно тяло, така е и Христос.
13. Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух <да съставляваме> едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.
14. Защото тялото не се състои от една част, а от много.
15. Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.
16. И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
17. Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?
18. Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.
19. Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?
20. Но сега те са много части, а едно тяло.
21. И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.
22. Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;