глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16

Старият Завет

Новият Завет

1 Коринтяни 12 Ревизиран (BG1940)

1. При това, братя, желая да разберете и за духовните <дарби>.

2. Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.

3. Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.

4. Дарбите са различни; но Духът е същият.

5. Службите са различни; но Господ е същият.

6. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките <човеци>.

7. А на всеки се дава проявяването на Духа за <обща> полза.

8. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;

9. на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;

10. на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг <да говори> разни езици; а пък на друг да тълкува езици.

11. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

12. Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, <пак> са едно тяло, така е и Христос.

13. Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух <да съставляваме> едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

14. Защото тялото не се състои от една част, а от много.

15. Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

16. И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

17. Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

18. Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

19. Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

20. Но сега те са много части, а едно тяло.

21. И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

22. Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

23. и тия <части> на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни <части> получават най-голямо благоприличие.

24. А благоприличните ни <части> нямат нужда <от това>. Но Бог е сглобил тялото <така>, че е дал по-голяма почит на оная част, която не <я> притежава;

25. за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

26. И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави <една> част, всичките части се радват заедно с нея.

27. А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

28. И Бог е поставил някои в църквата <да бъдат>: първо апостоли, второ пророци, трето учители, <други да правят> чудеса, <някои имат> изцелителни дарби, <други с дарби> на помагания, <на> управлявания, <на говорене> разни езици.

29. Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички <вършат> ли велики дела?

30. Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

31. Копнейте за по-големите дарби; а при все това <аз> ви показвам един превъзходен път.