Старият Завет

Новият Завет

1 Коринтяни 12:20-31 Ревизиран (BG1940)

20. Но сега те са много части, а едно тяло.

21. И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

22. Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

23. и тия <части> на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни <части> получават най-голямо благоприличие.

24. А благоприличните ни <части> нямат нужда <от това>. Но Бог е сглобил тялото <така>, че е дал по-голяма почит на оная част, която не <я> притежава;

25. за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

26. И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави <една> част, всичките части се радват заедно с нея.

27. А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

28. И Бог е поставил някои в църквата <да бъдат>: първо апостоли, второ пророци, трето учители, <други да правят> чудеса, <някои имат> изцелителни дарби, <други с дарби> на помагания, <на> управлявания, <на говорене> разни езици.

29. Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички <вършат> ли велики дела?

30. Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

31. Копнейте за по-големите дарби; а при все това <аз> ви показвам един превъзходен път.

Прочетете пълната глава 1 Коринтяни 12