16. Но, ако някой мисли да се препира <за това>, - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.
17. А като ви заръчвам <следното>, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.
18. Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
19. защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);
20. прочее, когато <така> се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
21. защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди <другиго;> и <така> един остава гладен, а друг се напива.
22. Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.
23. Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
24. и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; туй правете за Мое възпоминание.
25. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.
26. Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
27. Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за <грях против> тялото и кръвта на Господа.
28. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;
29. защото, който яде и пие без да разпознае <Господното> тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
30. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
31. Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
32. А когато биваме съдени от Господа, <с това> се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
33. Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.